Енциклопения на българския език

крастав

[ˈkrastaf]

крастав значение:

1. (медицина / ветеринарна медицина) Който е болен от краста; покрит със strupy (корички) от кожно заболяване.
2. (преносно) Който е с лошо качество, неприятен, дрипав или морално западнал (разговорно, пренебрежително).
Ударение
кра'став
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
крас-тав
Род
мъжки
Мн. число
крастави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крастав

(медицина / ветеринарна медицина)
  • Бездомното куче беше краставо и се нуждаеше от спешна ветеринарна помощ.
(преносно)
  • Не ми пробутвай тая крастава стока.

Антоними на крастав

Как се пише крастав

Грешни изписвания: крастъв, кръстав
Прилагателното завършва на -ав. Проверка за звучност на крайната съгласна: крастави.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:краста
Произлиза от съществителното *краста* (кожно заболяване) + наставка *-ав*. Коренът има общославянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • краставо куче
  • крастава жаба
  • крастава овца
Фразеологизми:
  • краставите магарета през девет баира се надушват
  • една крастава овца цялото стадо разваля