Енциклопения на българския език

краевед

[krɐɛˈvɛt]

краевед значение:

1. (пряко) Лице, което изучава историята, географията, етнографията, фолклора и икономиката на определен край или населено място.
Ударение
краевѐд
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кра-е-вед
Род
мъжки
Мн. число
краеведи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на краевед

(пряко)
  • Местният краевед е събрал стотици песни от възрастните хора в селото.
  • Като дългогодишен краевед, той издаде книга за миналото на родния си град.

Как се пише краевед

Грешни изписвания: крайвед, краевет, кръевед
Думата се пише с д накрая, което се проверява чрез формата за множествено число: краеведи.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:краевед
Заемка от руски език, съставена от „край“ (област, място) и корена на „ведать“ (знам, познавам). Навлязла в българския език през първата половина на XX век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • местен краевед
  • изтъкнат краевед
  • краеведска дейност