Енциклопения на българския език

котка

[ˈkɔtkɐ]

котка значение:

1. (зоология) Дребно домашно месоядно животно от семейство Котки, отглеждано за лов на гризачи или като домашен любимец.
2. (техника) Вид желязна кука с няколко рога (често три или четири), използвана за захващане, вадене на предмети от дъното на водоеми или за катерене.
3. (строителство) Подвижно устройство (количка) при кранове, което се движи по стрелата и носи товара.
Ударение
ко̀тка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кот-ка
Род
женски
Мн. число
котки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на котка

(зоология)
  • Котката мъркаше доволно на дивана.
  • Черна котка ми мина път.
(техника)
  • Рибарите използваха котка, за да извадят скъсаната мрежа.
  • Алпинистите носеха котки за леденото катерене.
(строителство)
  • Котката на крана се придвижи плавно към строежа.

Синоними на котка

Антоними на котка

Как се пише котка

Грешни изписвания: кодка, кутка
Думата се пише с т. Проверка: в множествено число се чува ясно ткотки.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:kotъka
Умалителна или женска форма на *kotъ (котарак). Сродна с латинското cattus.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • домашна котка
  • дива котка
  • сиамска котка
Фразеологизми:
  • Купувам котка в чувал
  • Котки ме драскат по душата
  • Не е лъжица за твоята уста (ама нали е котка)
  • Игра на котка и мишка

Популярни търсения и запитвания за котка

котка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник