кука
[ˈkuka]
кука значение:
1. (техника) Метален или друг здрав предмет с извит край, предназначен за закачане, захващане, дърпане или повдигане на нещо.
2. (ръкоделие) Специален инструмент под формата на пръчица с извит връх, използван за плетене.
3. (жаргон) Полицай (пренебрежително название).
- Ударение
- ку̀ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ку-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- куки
Примери за използване на кука
(техника)
- Алпинистът заби осигурителната кука в скалата.
- Закачи палтото си на куката зад вратата.
(ръкоделие)
- Тя плете красиви покривки на една кука.
- Баба ми подари комплект куки за плетене с различни размери.
(жаргон)
- Внимавай, на ъгъла има куки, които проверяват документите.
Как се пише кука
Грешни изписвания: кока
Думата се пише с у. Не бива да се бърка с кока (растение/прическа).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кѫка
Сродна с думи, означаващи 'извито', 'криво' в славянските езици. Свързва се с корена *kǫk- (извивам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- рибарска кука
- плетене на една кука
- абордажна кука
Фразеологизми:
- гълтам въдицата с куката
- хващам се на куката