корист
[koˈrist]
корист значение:
1. (общо) Стремеж към лична, често материална облага, печалба или изгода; себичен интерес.
- Ударение
- корѝст
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-рист
- Род
- женски
- Мн. число
- користи (рядко)
Примери за използване на корист
(общо)
- Той действаше не от идеал, а от чиста корист.
- В постъпката му нямаше никаква корист.
Синоними на корист
Антоними на корист
Как се пише корист
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:корист
Старобългарска дума, означаваща първоначално 'плячка', 'военна придобивка'. Сродна с руската 'корысть'. Еволюира до значение за стремеж към облага.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лична корист
- скрита корист