сметка
[ˈsmɛtkɐ]
сметка значение:
1. (математика/бит) Действието смятане; изчисление на стойности.
2. (финанси) Документ, показващ дължима сума за стоки или услуги.
3. (банкиране) Учетен запис в банка, по който се водят парични средства на клиент.
4. (преносно) Изгода, полза, интерес.
- Ударение
- смѐтка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- смет-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- сметки
Примери за използване на сметка
(математика/бит)
- Сметката излезе вярна.
- Направих си проста сметка на разходите.
(финанси)
- Сервитьорът донесе сметката.
- Трябва да платя сметката за тока.
(банкиране)
- Открих си нова банкова сметка.
- Преведете парите по посочената сметка.
(преносно)
- Той си гледа само сметката.
- Тази сделка не ми е по сметката.
Синоними на сметка
- изчисление, калкулация, фактура, борч, авоар, влог, изгода, далавера, интерес
Как се пише сметка
Грешни изписвания: смедка
Пред беззвучната съгласна к се пише т (от корена смет-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съмѣта
От глагола 'смятам' (съ-мятам, събирам), свързано с идеята за броене и изчисление.
Употреба
Чести словосъчетания:
- банкова сметка
- разплащателна сметка
- крива сметка
Фразеологизми:
- сметка без кръчмар
- държа сметка
- давам си сметка
- разчиствам сметки