Енциклопения на българския език

контролен

[konˈtrɔlɛn]

контролен значение:

1. (общо) Който служи за проверка или контрол; който е свързан с надзор.
2. (технически) Който се използва като еталон за сравнение или управление.
3. (образование) Свързан с писмено изпитване на знанията (като съществително в среден род: 'контролно').
Ударение
контро̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кон-тро-лен
Род
мъжки
Мн. число
контролни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на контролен

(общо)
  • На входа има контролен пункт за проверка на пропуските.
  • Трябва да попълните контролния лист преди тръгване.
(технически)
  • Светна контролната лампа на таблото.
  • Направиха контролен замер на шума.
(образование)
  • Следващата седмица ще имаме контролен час по математика.

Как се пише контролен

Грешни изписвания: контролин, кунтролен, контрулен
Прилагателното завършва на наставката -ен. При членуване се появява подвижно ъ: контролния(т), но в основна форма се пише с е.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:contrôle
От съществителното 'контрол' + наставка '-ен'. Коренът идва от френското 'contrôle' (проверка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • контролен орган
  • контролен пакет акции
  • контролен изстрел
  • контролна работа
контролен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник