Енциклопения на българския език

изпитен

[ˈispitɛn]

изпитен значение:

1. (Образование) Който се отнася до изпит или е предназначен за изпит.
Ударение
ѝзпитен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-пи-тен
Род
мъжки
Мн. число
изпитни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпитен

(Образование)
  • Студентите са в напрегната изпитна сесия.
  • Тя попълни своите отговори в изпитната бланка.

Как се пише изпитен

Грешни изписвания: испитен, йзпитен, изпйтен
Представката е 'из-', тъй като след нея следва беззвучна съгласна 'п', но по правило в българския език представките 'из-', 'въз-', 'раз-' се пишат със 'з' независимо от звученето (обеззвучаването при изговор е правоговорно явление, но не се отразява в правописа).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изпит
Производно от съществителното 'изпит' с наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпитна сесия
  • изпитен билет
  • изпитна комисия
  • изпитен протокол
  • изпитна работа