континуитет
[kontinuiˈtɛt]
континуитет значение:
1. (книжовно/научно) Непрекъснатост, последователност в развитието на процес, явление или традиция; липса на прекъсване във времето или пространството.
2. (право/дипломация) Правна продължителност на съществуването на държава или институция, при която новите субекти поемат правата и задълженията на предходните.
- Ударение
- континуитѐт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ти-ну-и-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- континуитети
Примери за използване на континуитет
(книжовно/научно)
- Трябва да осигурим континуитет в управлението на проектите.
- Историческият континуитет на държавата е запазен въпреки войните.
(право/дипломация)
- Въпросът за правния континуитет на СССР беше обсъден в ООН.
Синоними на континуитет
Антоними на континуитет
Как се пише континуитет
Думата съдържа последователност от гласни уи. Пише се с и, а не с й или ю.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:continuitas
От латинското *continuitas* (непрекъснатост, връзка), вероятно заето през немски (*Kontinuität*) или френски (*continuité*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- исторически континуитет
- институционален континуитет
- запазвам континуитета
Популярни търсения и запитвания за континуитет
какво е континуитет, континуитет или континюитет, континуитет или контюнитет, континуитет или кунтинуитет, континуитет или контйнуитет, континуитет или континоитет, континуитет или континуйтет, континюитет или контюнитет, континюитет или кунтинуитет, континюитет или контйнуитет, континюитет или континоитет, континюитет или континуйтет, контюнитет или кунтинуитет, контюнитет или контйнуитет, контюнитет или континоитет, контюнитет или континуйтет, кунтинуитет или контйнуитет, кунтинуитет или континоитет, кунтинуитет или континуйтет, контйнуитет или континоитет, контйнуитет или континуйтет, континоитет или континуйтет