Енциклопения на българския език

консистентност

[konsisˈtɛntnost]

консистентност значение:

1. (наука/логика) Свойство на съгласуваност, непротиворечивост и последователност на елементи в една система или теория.
2. (физика/материалознание) Степен на плътност или твърдост на вещество; състояние на веществото (рядко използвана форма, по-често 'консистенция').
Ударение
консистѐнтност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-сис-тент-ност
Род
женски
Мн. число
консистентности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на консистентност

(наука/логика)
  • Липсва консистентност в аргументите на защитата.
  • За да е валидна базата данни, трябва да се гарантира нейната консистентност.
(физика/материалознание)
  • Консистентността на сместа трябва да е еднородна.

Как се пише консистентност

Пише се със струпване на съгласни -нтн- (консистентност), произтичащо от прилагателното 'консистентен'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:consistentia
От латински 'consistere' (стоя заедно, твърд съм). Навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (английски: consistency, френски: consistance).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вътрешна консистентност
  • логическа консистентност