Енциклопения на българския език

съгласуваност

[sɐɡɫɐˈsuvɐnost]

съгласуваност значение:

1. (общо) Състояние на хармония, липса на противоречие и взаимна връзка между отделни елементи, действия или мнения.
2. (езикознание) Вид подчинителна връзка в изречението, при която подчинената част приема граматичните признаци (род, число, лице) на главната част.
Ударение
съгласу̀ваност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-гла-су-ва-ност
Род
женски
Мн. число
съгласуваности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съгласуваност

(общо)
  • Постигната бе пълна съгласуваност между отделите на компанията.
  • Липсата на съгласуваност в показанията на свидетелите събуди подозрение.
(езикознание)
  • Съгласуваност по род и число между прилагателното и съществителното име.

Антоними на съгласуваност

Как се пише съгласуваност

Думата се пише с едно н, тъй като завършва на наставката -ост (а не -ност, добавена към основа на -н). Коренът се пише с ъ (съ-), а не със 'а'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съгласувам
Произлиза от глагола 'съгласувам', който е образуван от представката 'съ-' (заедно) и корена 'глас' (мнение, звук). Наставката '-ост' формира абстрактно съществително име за качество или състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна съгласуваност
  • съгласуваност на действията
  • вътрешна съгласуваност