Енциклопения на българския език

кондензатор

[kondɛnˈzator]

кондензатор значение:

1. (електротехника) Пасивен електронен компонент, състоящ се от два проводника (плочи), разделени от диелектрик, който има свойството да натрупва и съхранява електричен заряд.
2. (термодинамика) Топлообменно устройство, в което пара или газ се охлажда и превръща в течност (кондензира).
Ударение
конденза̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-ден-за-тор
Род
мъжки
Мн. число
кондензатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кондензатор

(електротехника)
  • Ако кондензаторът в схемата изгори, устройството ще спре да работи.
  • Електролитните кондензатори имат поляритет, който трябва да се спазва.
(термодинамика)
  • Парата постъпва в кондензатора, където се охлажда от циркулиращата вода.
  • Повреда в кондензатора на климатика намалява ефективността на охлаждането.

Антоними на кондензатор

Как се пише кондензатор

Думата завършва на наставката -тор, характерна за уреди и дейци (като генератор, акумулатор).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:condensare
От латинския глагол 'condensare' (сгъстявам), преминало през западноевропейските езици (френски 'condensateur', немски 'Kondensator').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електролитен кондензатор
  • керамичен кондензатор
  • променлив кондензатор
  • кондензатор на климатик