изпарител
[ispariˈtɛl]
изпарител значение:
1. (техника) Устройство или апарат, в който се извършва изпарение на течност.
2. (автомобилизъм) Основен компонент в газовите уредби на автомобилите, който превръща втечнения газ в газообразно състояние и регулира подаването му към двигателя.
- Ударение
- изпари'тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-па-ри-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изпарители
Примери за използване на изпарител
(техника)
- Изпарителят в хладилната система отнема топлина от вътрешността на камерата.
- Инсталираха нов ротационен изпарител в химическата лаборатория.
(автомобилизъм)
- Мембраните на изпарителя трябва да се сменят на всеки 50 000 километра.
- Проблемът с празния ход се дължеше на запушен изпарител.
Синоними на изпарител
Антоними на изпарител
Как се пише изпарител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пара
Производна дума от глагола 'изпарявам', образувана с наставката '-тел' за означаване на уред или извършител на действие. Коренът е общославянски, свързан с 'пара'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- газов изпарител
- климатичен изпарител
- ротационен изпарител