Енциклопения на българския език

конвоиране

[kɔnvoˈirɐnɛ]

конвоиране значение:

1. (военно дело/охрана) Действието по придружаване и охраняване на хора, превозни средства или товари по време на придвижването им.
Ударение
конвои'ране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-во-и-ра-не
Род
среден
Мн. число
конвоирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на конвоиране

(военно дело/охрана)
  • Конвоирането на задържаните лица се извършваше при засилени мерки за сигурност.
  • Задачата включваше конвоиране на търговски кораби през опасната зона.

Синоними на конвоиране

Как се пише конвоиране

След о се пише и, а не й (конвоиране), тъй като следва съгласна, но произлиза от глаголна основа на -ирам.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:convoyer
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'конвоирам', който произлиза от френски 'convoyer' (съпровождам, ескортирам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • конвоиране на затворници
  • конвоиране на ценни пратки
конвоиране : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник