композитен
[kompoˈzitɛn]
композитен значение:
1. (техника) Който е съставен от различни части или елементи; сложен, съставен.
2. (материалознание) Отнасящ се до материал, произведен от два или повече съставни материала със значително различни физични или химични свойства, които създават нов материал с характеристики, различни от тези на отделните компоненти.
- Ударение
- компози'тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ком-по-зи-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- композитни
Примери за използване на композитен
(техника)
- Новият самолет е изграден почти изцяло от композитни материали.
- Използвахме композитен индекс за оценка на икономиката.
(материалознание)
- Карбонът е вид композитен материал с висока якост.
- Композитните фасети са популярни в стоматологията.
Антоними на композитен
Как се пише композитен
Пише се със з (композитен), произлизащо от корена на 'позиция' (positio).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:compositus
От латински 'compositus' (съставен, сложен), минало причастие на 'componere' (съставям, слагам заедно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- композитен материал
- композитен панел
- композитен видеосигнал
- композитна арматура