Енциклопения на българския език

комбиниране

[kombiˈniranɛ]

комбиниране значение:

1. (общо) Действието по глагола комбинирам; съчетаване, съединяване или подреждане на разнородни елементи в едно цяло или в определен ред.
Ударение
комбинѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ком-би-ни-ра-не
Род
среден
Мн. число
комбинирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на комбиниране

(общо)
  • Успешното комбиниране на цветовете е важно за интериорния дизайн.
  • Методът изисква комбиниране на теория и практика.

Антоними на комбиниране

Как се пише комбиниране

Думата се пише с ом в първата сричка. Завършва на -не.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:combinare
От латинското 'combinare' (съединявам, свързвам). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици (немски/френски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • комбиниране на храни
  • умело комбиниране
  • варианти за комбиниране