Енциклопения на българския език

групиране

[ɡruˈpirɐnɛ]

групиране значение:

1. (общо) Действието по събиране, подреждане или класифициране на обекти, хора или данни в групи въз основа на общи признаци.
Ударение
групѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гру-пи-ра-не
Род
среден
Мн. число
групирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на групиране

(общо)
  • Групирането на учениците се извърши според успеха им.
  • Софтуерът позволява автоматично групиране на файловете по дата.

Антоними на групиране

Как се пише групиране

Грешни изписвания: гропиране, групйране, групиръне
Коренната гласна е у (от група).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:grouper
Отглаголно съществително от *групирам*, което идва от френски *grouper*, базирано на италианската дума *gruppo* (възел, група).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • групиране на данни
  • тематично групиране
  • прегрупиране на силите
групиране : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник