Енциклопения на българския език

колорит

[koloˈrit]

колорит значение:

1. (изкуство) Цялостното съчетание и взаимодействие на цветовете в живописно произведение; цветова гама.
2. (преносно) Характерна особеност, живост или специфика на обстановка, епоха или място.
Ударение
колорѝт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-ло-рит
Род
мъжки
Мн. число
колорити
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на колорит

(изкуство)
  • Картината впечатлява с топлия си и мек колорит.
  • Художникът е майстор на наситения колорит.
(преносно)
  • Романът пресъздава успешно местния колорит на българското село.
  • Националният колорит се усещаше във всяка песен.

Антоними на колорит

Как се пише колорит

Грешни изписвания: кулорит, колурит, колорйт

Пише се с две о под влияние на латинския корен color.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:colorito
Пряка заемка или през френски/немски, означаваща оцветяване, характерен цвят.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • местен колорит
  • национален колорит
  • богат колорит