Енциклопения на българския език

кокетнича

[koˈkɛtnit͡ʃɐ]

кокетнича значение:

1. (пряко) Държа се като кокетка/кокет; стремя се да се харесам, да привлека вниманието (обикновено на срещуположния пол) чрез престорени маниери, облекло или поведение.
2. (преносно) Отнасям се лекомислено към нещо сериозно; заигравам се с идея или опасност.
Ударение
кокèтнича
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ко-кет-ни-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кокетнича

(пряко)
  • Тя обичаше да кокетнича с младите офицери.
  • Не кокетничи, а говори сериозно.
(преносно)
  • Политикът кокетничеше с популистки идеи.

Как се пише кокетнича

Грешни изписвания: кукетнича, кокетнйча
Думата е чуждица и правописът следва източника, но е адаптиран фонетично. Пише се с о в първата сричка.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:coqueter
Заемка от френски (coqueter), произлизаща от 'coq' (петел) – държа се като петел, перча се. Навлиза в българския през руски или немски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кокетнича с някого
  • кокетнича с публиката
кокетнича : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник