Енциклопения на българския език

книжовност

[kniˈʒɔvnost]

книжовност значение:

1. (Култура) Съвкупност от писмени произведения, литература и просвета на даден народ или епоха.
2. (Лингвистика) Качество на езика, съответстващо на установените литературни норми.
Ударение
книжо̀вност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кни-жов-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на книжовност

(Култура)
  • Старобългарската книжовност преживява разцвет през Златния век.
  • Делото на Кирил и Методий поставя началото на славянската книжовност.
(Лингвистика)
  • Той говори с подчертана книжовност.
  • Трябва да се пази книжовността на българския език.

Как се пише книжовност

Пише се с о в наставката -овност.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кънигꙑ (книги)
Произлиза от 'книга' + наставка '-овност'. Свързана е с развитието на писмената култура.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • българска книжовност
  • църковна книжовност
  • стара книжовност
  • средновековна книжовност