Енциклопения на българския език

книгопис

[ˈkniɡopis]

книгопис значение:

1. (Литература / История) Ръкописно създаване, преписване и украсяване на книги (предимно в средновековен контекст).
2. (Библиография (остаряло)) Описване на книги; библиография.
Ударение
кни'гопис
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кни-го-пис
Род
мъжки
Мн. число
книгописи (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на книгопис

(Литература / История)
  • Търновската школа развива богат стил в средновековния книгопис.
(Библиография (остаряло))
  • Старият книгопис съдържаше ценни данни за изгубени издания.

Как се пише книгопис

Грешни изписвания: кнйгопис, книгупис, книгопйс
Сложна дума със съединителна гласна 'о'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:книга + пиша
Сложна дума от 'книга' и 'пис' (от пиша, писание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • български книгопис
  • средновековен книгопис