Енциклопения на българския език

клошарка

[kɫoˈʃarkɐ]

клошарка значение:

1. (общество) Жена без постоянен дом и препитание, която живее на улицата и често се прехранва със събиране на отпадъци или просия.
Ударение
клоша̀рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кло-шар-ка
Род
женски
Мн. число
клошарки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клошарка

(общество)
  • Старата клошарка спеше на пейката в парка, завита с вестници.
  • Местните жители често носеха храна на клошарката от квартала.

Синоними на клошарка

Как се пише клошарка

Грешни изписвания: клушарка, клошърка

Пише се с о в първата сричка (от френски clochard).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:clochard + -ка
От френската дума *clochard* (скитник, бедняк), вероятно свързана с *cloche* (камбана – тези, които са чакали края на пазара при биенето на камбаната), плюс българската наставка за женски род '-ка'.
клошарка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник