Енциклопения на българския език

бездомница

[bɛzˈdɔmnit͡sa]

бездомница значение:

1. (общо) Жена, която няма собствено жилище или подслон и живее на улицата.
2. (преносно) Жена, която се чувства отчуждена, лишена от уют или родно място.
Ударение
бездо̀мница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-дом-ни-ца
Род
женски
Мн. число
бездомници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бездомница

(общо)
  • В подлеза спеше една възрастна бездомница.
  • Социалните служби помогнаха на бездомницата да намери временен подслон.
(преносно)
  • Душата ѝ се чувстваше като бездомница в този студен град.

Синоними на бездомница

Антоними на бездомница

Как се пише бездомница

Думата се пише слято като едно цяло съществително име. Звучният съгласен з пред звучния д се запазва и при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дом
Образувана от предлога 'без', корена 'дом' и наставката за женски род '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • самотна бездомница
  • куче бездомница
бездомница : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник