клеча
[klɛˈt͡ʃɐ]
клеча значение:
1. (пряко) Стоя в свито положение на тялото, при което тежестта пада върху свитите колене и стъпалата, без да се допирам до земята със седалището.
2. (разговорно) Стоя или чакам продължително време на едно място без работа.
- Ударение
- клеча́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кле-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на клеча
(пряко)
- Той клечеше до огъня и се грееше.
- Работниците клечаха и подреждаха паветата.
(разговорно)
- Цял ден клеча пред кабинета на лекаря.
- Защо клечиш вкъщи, вместо да излезеш навън?
Синоними на клеча
- клякам, стоя клекнал, вися, кисна, дремя
Как се пише клеча
Грешни изписвания: кляча
Коренната гласна е е, а не я (за разлика от клякам): пише се клеча.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клѣчати
Общославянски произход. Свързан с глагола 'клекна' и корена *klęk-.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клеча на земята
- клеча пред вратата