клеймя
[klɛjˈmʲa]
клеймя значение:
1. (пряко) Поставям печат (клеймо) върху нещо или някого; жигосвам.
2. (преносно) Публично изобличавам, осъждам или позоря някого заради постъпките му.
- Ударение
- клеймя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- клей-мя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- заклеймя
Примери за използване на клеймя
(пряко)
- Фермерите клеймяха добитъка с нагорещено желязо.
- Клеймяха дървения материал преди износ.
(преносно)
- Обществото клеймеше предателите.
- Ораторът клеймеше пороците на съвременния свят.
Синоними на клеймя
Антоними на клеймя
Как се пише клеймя
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kloios
От съществителното 'клеймо' (печат, знак). Произходът на 'клеймо' се свързва с гръцкото *kloios* (нашийник, пранги) или старонемски корени за 'лепене' (свързано с клей), преминали през руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клеймя позора
- клеймя предателството