клатя
[ˈklatʲɐ]
клатя значение:
1. (пряко) Движа нещо ритмично на една и друга страна; люлея.
2. (жестомимика) Движа главата си в знак на съгласие или отрицание.
3. (разговорно) Разклащам стабилността на нещо (напр. позиция, пост).
- Ударение
- кла̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кла-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- клатя се
Примери за използване на клатя
(пряко)
- Вятърът клати дърветата.
- Тя клати крака от нетърпение.
(жестомимика)
- Той само клати глава и мълчи.
- Клати одобрително глава.
(разговорно)
- Скандалите клатят правителството.
Синоними на клатя
Антоними на клатя
Как се пише клатя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клатити
Старобългарски произход, сродна с литовското 'klétėti' (клатя се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- клатя глава
- клатя се
- клатя крака
Фразеологизми:
- клатя си краката