Енциклопения на българския език

движа

[ˈdviʒɐ]

движа значение:

1. (пряко) Карам нещо да променя местоположението си или положението си в пространството; премествам.
2. (техника) Задвижвам механизъм, привеждам в действие; осигурявам тяга.
3. (администрация) Работя по развитието на някакъв въпрос, дело или процес; придвижвам.
Ударение
дви'жа
Част на речта
глагол
Сричкоделение
дви-жа
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
движа се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на движа

(пряко)
  • Вятърът движи листата на дърветата.
  • Тя бавно движеше фигурите по шахматната дъска.
(техника)
  • Електричеството движи мотора.
  • Силна амбиция го движи напред в кариерата (прен.).
(администрация)
  • Адвокатът движи бракоразводното дело.
  • Кой движи проекта за новия парк?

Антоними на движа

Как се пише движа

Грешни изписвания: движъ, движя, двйжа
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (след 'ж'), а не 'я' или 'ъ'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:двизати / двигати
От праславянското *dvigati. Сродна със староинд. dhvjáti (носи, разпръсква). В съвременния български език формата с 'ж' е резултат от палатализация на корена пред гласна.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • движа се бързо
  • движа въпрос
  • движа прогреса
Фразеологизми:
  • едва се движа