Енциклопения на българския език

кланица

[ˈklanit͡sɐ]

кланица значение:

1. (промишленост) Специализирано предприятие или място за промишлено умъртвяване на животни и добив на месо.
2. (преносно) Място или събитие, където се извършва масово избиване на хора; кръвопролитие.
Ударение
кла̀ница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кла-ни-ца
Род
женски
Мн. число
кланици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кланица

(промишленост)
  • Новата кланица отговаря на всички европейски санитарни изисквания.
  • Животните бяха натоварени на камиони за кланицата.
(преносно)
  • Битката се превърна в истинска кланица, в която загинаха хиляди войници.
  • Филмът показваше ужасите и кланицата на войната.

Как се пише кланица

Грешни изписвания: клъница, кланйца
Думата се пише с 'а' в корена (клан-), производно от 'клан' (минало страдателно причастие на коля).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:коля
Производна дума от глагола 'коля' (убивам животно) с наставка '-ница', обозначаваща място.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • общинска кланица
  • птича кланица
  • кървава кланица
Фразеологизми:
  • като агне на кланица