Енциклопения на българския език

кинохроника

[kinoˈxrɔnikɐ]

кинохроника значение:

1. (кинематография) Кратък документален филм или поредица от кратки репортажи, отразяващи актуални политически, културни или спортни събития, прожектирани в кината преди началото на игралния филм (особено популярни през XX век).
2. (преносно) Последователно филмиране на събития за дълъг период от време; видеолетопис.
Ударение
кинохро̀ника
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ки-но-хро-ни-ка
Род
женски
Мн. число
кинохроники
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кинохроника

(кинематография)
  • Преди филма прожектираха преглед на седмичната кинохроника.
  • Архивните кадри от старата кинохроника са безценен исторически извор.
(преносно)
  • Семейството пазеше богата кинохроника на израстването на децата.

Как се пише кинохроника

Сложни съществителни имена, чиято първа съставка е съкратено прилагателно или съществително (като кино-, авто-, фото-), се пишат слято.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:kinēma + chroniká
Сложна дума, образувана от съкращението 'кино' (от гръцки 'kinēma' – движение) и 'хроника' (от гръцки 'chroniká' – летописи). Първоначално означава филмиран летопис на актуални събития.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • световна кинохроника
  • архивна кинохроника
  • документална кинохроника
кинохроника : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник