кивот
[kiˈvɔt]
кивот значение:
1. (религия) Свещен дървен сандък, описан в Библията, в който са се съхранявали каменните скрижали с Десетте Божии заповеди (Ковчегът на завета).
2. (църковна утвар) Специална кутия или рамка (често остъклена), в която се поставя икона за съхранение и поклонение.
- Ударение
- киво̀т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ки-вот
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кивоти
Примери за използване на кивот
(религия)
- Кивотът е бил пренасян от левитите по време на странстването в пустинята.
- Според преданията, Кивотът е бил покрит със злато.
(църковна утвар)
- Чудотворната икона беше поставена в богато украсен кивот.
- Вярващите се покланяха пред кивота с мощите на светеца.
Синоними на кивот
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kibōtós
Заемка от старогръцки (κιβωτός), означаваща дървен сандък, ковчег.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Кивотът на завета