Енциклопения на българския език

квартируване

[kvɐrtirùvɐnɛ]

квартируване значение:

1. (битово) Живеене под наем в чуждо жилище; пребиваване на квартира.
2. (военно дело) Временно настаняване на войскови части в населено място (историческо значение).
Ударение
квартиру̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
квар-ти-ру-ва-не
Род
среден
Мн. число
квартирувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на квартируване

(битово)
  • Студентското квартируване често е съпроводено с финансови затруднения.
  • Договор за свободно квартируване.
(военно дело)
  • Квартируването на полка в селото създаде напрежение сред местните.

Как се пише квартируване

Думата се образува с наставката -увам (квартирувам) -> -уване. Грешно е изписването с 'о'.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Quartier
Чрез руски (квартировать) или директно от немски 'Quartier' (жилище, лагер), първоначално с военна терминология (настаняване на войска), по-късно в граждански смисъл.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съвместно квартируване
  • нелегално квартируване
  • разходи за квартируване
квартируване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник