бивакуване
[bivɐˈkuvɐnɛ]
бивакуване значение:
1. (туризъм/военно дело) Действието по устройване и пребиваване във временен лагер (бивак) на открито, обикновено за нощуване при поход, експедиция или военна операция.
- Ударение
- биваку̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- би-ва-ку-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бивакувания
Примери за използване на бивакуване
(туризъм/военно дело)
- Бивакуването в националните паркове е разрешено само на определените за целта места.
- След дългия преход войниците се подготвиха за бивакуване в гората.
Синоними на бивакуване
Как се пише бивакуване
Думата се образува с наставката -уване (бивак-уване), а не -оване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бивакувам
Отглаголно съществително от 'бивакувам', което произлиза от 'бивак'. Коренът е френски (bivouac), вероятно с немски произход (Beiwache - допълнителна стража).
Употреба
Чести словосъчетания:
- диво бивакуване
- забранено бивакуване