Енциклопения на българския език

панорама

[pa.noˈra.mɐ]

панорама значение:

1. (пряко) Широка, обширна гледка към местност, която се разкрива отвисоко или открито място.
2. (изкуство) Голяма картина, разположена върху вътрешната стена на цилиндрично помещение, създаваща илюзия за реален хоризонт у зрителя, намиращ се в центъра.
3. (преносно) Обстоен преглед или описание на събития, факти или явления.
Ударение
панора́ма
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
па-но-ра-ма
Род
женски
Мн. число
панорами
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на панорама

(пряко)
  • От върха се откриваше великолепна панорама към града.
  • Хотелът предлага стаи с морска панорама.
(изкуство)
  • Плевенската панорама е посветена на Руско-турската война.
(преносно)
  • Предаването направи панорама на културните събития от седмицата.

Как се пише панорама

Думата е чуждица. Пише се с а в първата сричка.

Етимология

Произход:Гръцки / Английски
Оригинална дума:panorama
Термин, въведен от ирландския художник Робърт Баркър през 18. век. От старогръцки πᾶν (pan) – 'всичко' + ὅραμα (horama) – 'гледка', 'зрелище'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Плевенска панорама
  • панорама на киното
  • кръгова панорама
панорама : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник