съпротива
[sɐproˈtivɐ]
съпротива значение:
1. (Общо) Действие за противопоставяне на натиск, нападение или налагане на чужда воля.
2. (История/Политика) Организирано движение срещу окупатори или тиранична власт.
- Ударение
- съпроти'ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-про-ти-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- съпротиви
Примери за използване на съпротива
(Общо)
- Войските срещнаха яростна съпротива от защитниците на града.
- Опитите за реформа срещнаха съпротива от страна на администрацията.
(История/Политика)
- Движението на съпротивата организира саботажи.
Синоними на съпротива
Антоними на съпротива
Как се пише съпротива
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:против
Образувана от предлога 'против' с наставка или от глагола 'съпротивлявам се'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оказвам съпротива
- въоръжена съпротива
- пасивна съпротива