Енциклопения на българския език

капаро

[kɐˈparo]

капаро значение:

1. (търговия / право) Парична сума, която се дава предварително при сключване на устна или писмена сделка като гаранция, че тя ще бъде изпълнена, и която се приспада от крайната цена.
Ударение
капа̀ро
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-па-ро
Род
среден
Мн. число
капара
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на капаро

(търговия / право)
  • Оставихме капаро за апартамента, за да не го продадат на друг.
  • Ако се откажеш от покупката, губиш даденото капаро.

Синоними на капаро

Как се пише капаро

Грешни изписвания: капъро, капуро, къпаро, капару

Думата е от среден род и завършва на . Множественото число се образува с окончание (капара), макар да се използва рядко.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:caparra
Заемка от италиански (caparra), вероятно навлязла през търговските връзки. Означава предплата, дадена като гаранция за изпълнение на договор.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • давам капаро
  • оставям капаро
  • губя капаро