задатък
[zaˈdatɐk]
задатък значение:
1. (право/търговия) Парична сума, която се дава предварително при сключване на договор като гаранция за неговото изпълнение; капаро.
- Ударение
- зада̀тък
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-да-тък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- задатъци
Примери за използване на задатък
(право/търговия)
- Купувачът плати задатък от 10% от стойността на имота.
- Ако сделката се развали по вина на купувача, той губи задатъка.
Как се пише задатък
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:задаток
Заемка от руски език, произлизаща от глагола 'задать' (дам предварително). В българския език е навлязла като юридически и търговски термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- давам задатък
- губя задатък
- връщам задатък в двоен размер