Енциклопения на българския език

канонизиране

[kanoniˈziranɛ]

канонизиране значение:

1. (религия) Официален църковен акт, с който починал християнин се провъзгласява за светец и се включва в църковния календар.
2. (книжовно) Узаконяване, утвърждаване на нещо като общоприето правило, норма или образец.
Ударение
канонизѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-но-ни-зи-ра-не
Род
среден
Мн. число
канонизирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на канонизиране

(религия)
  • Процесът по канонизиране на папа Йоан Павел II беше ускорен.
  • Предстои канонизиране на жертвите от Баташкото клане.
(книжовно)
  • Канонизирането на определени литературни творби ги превръща в задължителна класика.

Антоними на канонизиране

Как се пише канонизиране

Думата съдържа наставката -иране, характерна за чуждици. Коренът се пише с о (канон).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:kanonizo
Чрез църковнославянски или руски, от гръцката дума κανονίζω (kanonizo) – 'регулирам, определям правило', от κανών (kanon) – 'правило, мярка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • процес на канонизиране
  • акт на канонизиране