Енциклопения на българския език

кавалерия

[kɐvɐˈlɛrijɐ]

кавалерия значение:

1. (военно дело) Род войска, при която бойните действия се водят на коне; конница.
2. (военно дело) В съвременните армии: моторизирани и бронирани части, изпълняващи функции, сходни с тези на историческата конница (бронекавалерия).
Ударение
кавалѐрия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ва-ле-ри-я
Род
женски
Мн. число
кавалерии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кавалерия

(военно дело)
  • Леката кавалерия атакува фланга на противника.
  • В миналото кавалерията е била решаваща сила на бойното поле.
(военно дело)
  • Въздушната кавалерия използва хеликоптери за бързо придвижване.

Синоними на кавалерия

Антоними на кавалерия

Как се пише кавалерия

Думата завършва на -ия, а не на -я или -иа. При членуване не се удвоява и (кавалерията).

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:cavalleria
Заета през руски (кавалерия) или френски (cavalerie) от италианската дума cavalleria, произлизаща от cavallo (кон), което води началото си от латинското caballus.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лека кавалерия
  • тежка кавалерия
  • въздушна кавалерия