Енциклопения на българския език

пехота

[pɛˈxɔtɐ]

пехота значение:

1. (военно дело) Род войска, предназначена за водене на бойни действия по суша предимно в пеши строй.
Ударение
пехо̀та
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пе-хо-та
Род
женски
Мн. число
няма (събирателно съществително)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пехота

(военно дело)
  • Пехотата напредна под прикритието на артилерията.
  • Той служи две години в морската пехота.

Антоними на пехота

Как се пише пехота

Грешни изписвания: пихота, пехута
Пише се с 'е' в корена (от старобългарското 'пѣшъ').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѣхота
От корена 'пѣш-' (пеш, ходене) + наставка. Сродна с руското 'пехота'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морска пехота
  • лека пехота
  • моторизирана пехота

Популярни търсения и запитвания за пехота