Енциклопения на българския език

инсталация

[instɐˈlat͡sijɐ]

инсталация значение:

1. (техника) Съвкупност от уреди, машини и съоръжения, монтирани и свързани в обща система за извършване на определена техническа дейност.
2. (изкуство) Жанр в съвременното изкуство, при който триизмерни обекти се подреждат в определено пространство, за да създадат цялостно концептуално внушение.
3. (информатика) Процесът на въвеждане и настройка на софтуер върху компютърна система, за да бъде готов за употреба.
Ударение
инстала̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-ста-ла-ци-я
Род
женски
Мн. число
инсталации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инсталация

(техника)
  • Електрическата инсталация в сградата трябва да бъде подменена.
  • Отоплителната инсталация работи на газ.
(изкуство)
  • Художникът представи видео инсталация в градската галерия.
(информатика)
  • Инсталацията на операционната система отне около час.

Синоними на инсталация

Антоними на инсталация

Как се пише инсталация

Думата завършва на -ция, характерно за съществителни от латински произход.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:installatio
От средновековен латински 'installatio', произлизащо от 'installare' (поставям на място, въвеждам в длъжност), формирано от 'in-' (в) и 'stallum' (място, конюшня, сергия), което е от германски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ел. инсталация
  • ВиК инсталация
  • арт инсталация
  • чиста инсталация