Енциклопения на българския език

инквизирам

[inkviˈziram]

инквизирам значение:

1. (история) Подлагам някого на жестоки физически мъчения при разпит (характерно за средновековната инквизиция).

2. (преносно) Тормозя някого с постоянни въпроси, изисквания или морален натиск.

Ударение: инквизѝрам
Част на речта: глагол
Сричкоделение: ин-кви-зи-рам
Род: няма
Вид: несвършен
Преходност: преходен
Спрежение: I спрежение

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инквизирам

(история)

Заловените еретици бяха инквизирани в подземията на крепостта.

(преносно)

Цял ден ме инквизират с въпроси къде съм бил снощи.

Синоними на инквизирам

мъча, изтезавам, тормозя, измъчвам

Как се пише инквизирам

Грешни изписвания: ингвизирам, йнквизирам, инквйзирам, инквизйрам, инквизиръм

Думата се пише с нк и з. Произлиза от корена на *инквизиция*.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:inquisitio

От *inquisitio* (разследване, търсене). Навлязла в българския език чрез немски *inquirieren* или френски *inquisier*.

Популярни търсения и запитвания за инквизирам

какво е инквизирам, инквизирам или ингвизирам, инквизирам или йнквизирам, инквизирам или инквйзирам, инквизирам или инквизйрам, инквизирам или инквизиръм, ингвизирам или йнквизирам, ингвизирам или инквйзирам, ингвизирам или инквизйрам, ингвизирам или инквизиръм, йнквизирам или инквйзирам, йнквизирам или инквизйрам, йнквизирам или инквизиръм, инквйзирам или инквизйрам, инквйзирам или инквизиръм, инквизйрам или инквизиръм