Енциклопения на българския език

инерция

[iˈnɛrt͡sijɐ]

инерция значение:

1. (физика) Свойство на телата да запазват състоянието си на покой или на праволинейно равномерно движение, докато външна сила не ги изведе от това състояние.
2. (преносно) Липса на активност или инициатива; извършване на действия по навик, механично, без осмисляне на променените условия.
Ударение
инѐрция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-нер-ци-я
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инерция

(физика)
  • Колата продължи да се движи по инерция още няколко метра след спирането на двигателя.
(преносно)
  • Той продължаваше да ходи на работа по инерция, въпреки че отдавна искаше да напусне.
  • Обществото се движи по инерция и трудно приема реформи.

Синоними на инерция

Антоними на инерция

Как се пише инерция

Грешни изписвания: инерцик, енерция, йнерция, инерцйя

Думата започва с И, а не с Е (често се бърка с енергия). Завършва на -ция, характерно за думи от латински произход.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inertia
От латинското 'inertia' (бездействие, неподвижност), въведено като термин във физиката от Йохан Кеплер и Исак Нютон.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • движение по инерция
  • сила на инерцията
  • по инерция