Енциклопения на българския език

индурация

[induraˈtsijɐ]

индурация значение:

1. (медицина) Патологично втвърдяване на тъкан или орган, обикновено вследствие на възпаление, оток, разрастване на съединителна тъкан или туморен процес.
2. (геология) Процес на втвърдяване на скали или почви под въздействието на топлина или налягане.
Ударение
индура̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-ду-ра-ци-я
Род
женски
Мн. число
индурации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на индурация

(медицина)
  • При палпация се усеща болезнена индурация в областта на абсцеса.
(геология)
  • Топлинна индурация на седиментните скали.

Синоними на индурация

Антоними на индурация

Как се пише индурация

Пише се с 'у' (ин-ду-рация), произлиза от корена durus.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:induratio
От латинския глагол 'indurare' (правя твърд), съставен от 'in-' (в) и 'durus' (твърд).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кафява индурация