Енциклопения на българския език

инвалид

[in.vaˈlid]

инвалид значение:

1. (медицина/социална сфера) Човек, който е загубил трайно, частично или напълно работоспособността си поради заболяване, злополука или вродени причини.
2. (военно дело (историческо)) Военнослужещ, който е получил тежки наранявания по време на война и е неспособен за по-нататъшна служба.
Ударение
инвали'д
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-ва-лид
Род
мъжки
Мн. число
инвалиди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инвалид

(медицина/социална сфера)
  • Изградена е рампа за колички на инвалиди.
  • Тя е пенсионер по болест, освидетелствана като инвалид първа група.
(военно дело (историческо))
  • Военен инвалид от Втората световна война.

Антоними на инвалид

Как се пише инвалид

Пише се с д накрая – инвалид. Проверка: формата за мн.ч. – инвалиди.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:invalidus
От латинското 'invalidus' (немощен, слаб), съставено от 'in-' (не) и 'validus' (силен, здрав). В европейските езици терминът първоначално се е използвал за войници, пострадали във война (напр. Дома на инвалидите в Париж).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • военен инвалид
  • място за инвалид