Енциклопения на българския език

илюзорност

[iljuˈzɔrnost]

илюзорност значение:

1. (общо) Качество на нещо, което е привидно, нереално или измамно; липса на реално покритие.
Ударение
илюзо̀рност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-лю-зор-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на илюзорност

(общо)
  • Илюзорността на неговите обещания стана ясна твърде късно.
  • Той осъзна илюзорността на щастието, изградено върху лъжи.

Антоними на илюзорност

Как се пише илюзорност

Думата се изписва с ю след 'л' и с едно н пред наставката '-ост', тъй като прилагателното е илюзорен (не завършва на -нен).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:illusio
Чрез френски 'illusoire' или немски 'illusorisch'. Коренът е латинското 'illusio' (измама, ирония), от глагола 'illudere' (подигравам се). В българския език думата е заета като книжовна форма.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна илюзорност
  • очевидна илюзорност