изцеряване
[ist͡sɛˈrʲavanɛ]
изцеряване значение:
1. (медицина/народна медицина) Процес на пълно излекуване от болест или недъг; възвръщане на здравето.
- Ударение
- изцеря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-це-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изцерявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на изцеряване
(медицина/народна медицина)
- Надеждата за чудодейно изцеряване водеше хиляди болни към манастира.
- Лекарите не даваха гаранция за пълно изцеряване.
Синоними на изцеряване
Антоними на изцеряване
Как се пише изцеряване
Думата се пише с з (представка из-) и променливо я, което в тази позиция (след р и преди ударение) се изговаря и пише като я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ
От глагола 'изцерявам', свързан със съществителното 'цяр' (лек, лекарство). Коренът е сродство със старобългарското 'цѣлъ' (здрав, цял), преминало през 'цѣлити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чудодейно изцеряване
- пълно изцеряване