Енциклопения на българския език

изходящ

[isxoˈdʲaʃt]

изходящ значение:

1. (администрация) Който излиза от учреждение, организация или система (за документи, поща, обаждания).
2. (общо) Който води началото си отнякъде, който произлиза.
Ударение
изходя̀щ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-хо-дящ
Род
мъжки
Мн. число
изходящи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изходящ

(администрация)
  • Моля, запишете ми изходящия номер на молбата.
  • Трафикът е разделен на входящ и изходящ.
(общо)
  • Изходящата позиция на преговарящите беше твърда.

Синоними на изходящ

Антоними на изходящ

Как се пише изходящ

Грешни изписвания: изходяш, йзходящ, изхудящ
Завършва на '-щ', което е типично окончание за сегашните деятелни причастия.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изхождам
Сегашно деятелно причастие на глагола 'изхождам', което е преминало в категорията на прилагателните имена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изходящ номер
  • изходяща поща
  • изходящ трафик
  • изходящи повиквания