Енциклопения на българския език

изходя

[isˈxɔdjɐ]

изходя значение:

1. (логика/разсъждение) Взимам нещо за основа, за отправна точка на разсъждение или действие.
2. (медицина/евфемизъм) Извършвам дефекация (често като възвратен глагол 'изходя се' или в страдателен залог).
Ударение
изхо̀дя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-хо-дя
Род
няма
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
изходя се (само за физиологично значение)
Видова двойка
изхождам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изходя

(логика/разсъждение)
  • Трябва да изходим от фактите, за да вземем правилно решение.
  • Ако изходим от презумпцията за невиновност, той е свободен.
(медицина/евфемизъм)
  • Пациентът успя да се изходи след операцията.

Как се пише изходя

Грешни изписвания: исходя, йзходя, изхудя
Представката 'из-' се пише със 'з', въпреки обеззвучаването пред 'х'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:исходити
От представка 'из-' (навън, от) + 'ходя'. Калка на гръцки или латински термини в логическия смисъл.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изходя от позицията
  • изходя от факта
  • изходя по голяма нужда