Енциклопения на българския език

изхвръквам

[isˈxrɤkvɐm]

изхвръквам значение:

1. (пряко) За птица или насекомо – излитам внезапно, бързо и неочаквано отнякъде.
2. (преносно) За предмет – излизам рязко от мястото си, отскачам навън вследствие на напрежение или повреда.
3. (разговорно) За човек – излизам много бързо, втурвам се навън.
Ударение
изхвръ̀квам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-хврък-вам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
изхвръкна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изхвръквам

(пряко)
  • От храстите изхвръкна яребица и ни стресна.
  • Врабчето изхвръква от гнездото при най-малкия шум.
(преносно)
  • Пружината изхвръква, ако не е закрепена добре.
  • Тапата на шампанското изхвръква с гръм.
(разговорно)
  • Той се ядоса и изхвръква от стаята без да каже дума.
  • Детето изхвръква на улицата, без да се огледа.

Как се пише изхвръквам

Представката е из-, тъй като коренът започва с беззвучната съгласна 'х', но в българския език представката 'из-' не се променя на 'ис-' пред беззвучни съгласни (с изключение на изговора).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*vьrxъ / *ver-
Образувано от префикса 'из-' (движение навън) и корена 'хвърк-' (хвъркам, хвърча). Свързва се с бързо, рязко движение във въздуха. Коренът има звукоподражателен характер.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изхвръквам от
  • внезапно изхвръквам
Фразеологизми:
  • изхвръкват ми очите
изхвръквам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник