Енциклопения на българския език

изфучавам

[isfuˈt͡ʃavɐm]

изфучавам значение:

1. (пряко) Издавам силен, остър свистящ звук (при бързо движение на въздух, пара или предмет).
2. (преносно) Минавам или профучавам покрай някого с много голяма скорост.
3. (разговорно) Казвам нещо ядосано, остро или набързо, обикновено при тръгване.
Ударение
изфуча́вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-фу-ча-вам
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
изфуча
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изфучавам

(пряко)
  • Парният локомотив изфучава силно и потегля от гарата.
  • Вятърът изфучава през комина в бурната нощ.
(преносно)
  • Спортната кола изфучава покрай нас и изчезва зад завоя.
  • Куршумът изфучава над главите им.
(разговорно)
  • „Нямам време за глупости!“ – изфучава тя и тръшва вратата.
  • Той изфучава някаква обида и си тръгва.

Как се пише изфучавам

Представката е из-, въпреки че се обеззвучава при изговор пред беззвучната съгласна 'ф'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:фу
Звукоподражателен произход (ономатопея) от звука 'фу' + глаголно окончание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изфучавам покрай
  • колата изфучава
  • ядосано изфучава